Изтекоха личните ни данни. Какво да направим, за да се предпазим от измами?
Преди няколко седмици се събудихме с новината, че хакер е успял да проникне в базата данни на НАП и да източи информация над 5 милиона българи. Експертите нарекоха тази атака „Дигитален Чернобил” и за съжаление положението е точно такова лошо.
Какво е възможно да ни се случи, ако някой реши да се възползва от данните ни?
От Комисията за защита на личните данни и специалистите по киберсигурност предупреждават, че е възможно да зачестят опитите за теглене на кредити с фалшива самоличност, имотни измами, изнудването и още куп други престъпления.
Само по себе си, изтичането само на ЕГН - то, макар да е доста неприятно, не може да навреди толкова много, но когато евентуалният измамник има не само ЕГН - то ни, но и всички ни останали данни (три имена, адреси, с какви пари разполагаме, каква заплата получаваме, какви данъци плащаме, с какви имоти разполагаме и т. н., и т. н.), тогава може лесно да злоупотреби с личните ни данни, с помощта на недобросъвестни банкови служители, държавни служители и дори нотариуси
Експертите припомнят, че и преди е имало опит за измами чрез изпращането на фалшиви имейли или телефони обаждания от името на МВР, НАП и различни кредитни институции. Сега обаче положението е още по-критично и опасно, тъй като ако някой реши да се възползва от тази схема на измама, той може да посочи напълно достоверна информация, с която лесно да ни подведе, че е истински и да му „хвърлим от балкона пари“, да платим „глоба”, „вноски, които дължим на кредитна компания” и т. н., и т. н.
Как да се предпазим от измами?
Единственият (и най-добрият) начин да се защитим е бъдем изключително бдителни. Не бива се доверяваме на всеки имейл или обаждане, колкото достоверни да изглеждат те, в които ни искат достъп или смяна на паролите за онлайн банкиранията и други онлайн акаунти, да си даваме номера на банковите карти. Не трябва да се доверяваме на непознати, които искат пари за лечение на наш близък и ако на служител на МВР са му необходими пари за залавяне на престъпник.
Трябва да подлагаме всичко на съмнение и да не забравяме, че можем да попаднем в полезрението на престъпниците дори и след години.
Ако пострадаме заради изтичането на личните ни данни как да потърсим правата си?
Ако попаднем в клопката на измамниците, според Закона за защита на личните данни като физическо лице имаме правото да заведем съдебно дело срещу органите, които са оторизирани да се грижат за защитата на личните ни данни. Делото, което можем да заведем срещу тези органи може да бъде както за причинени имуществени, така и за вреди, които не са имуществени.
В заключение…
Законът е регламентирал какви са правата ни как можем да си ги търсим, но истината е, че вредата от изтичането на личните данни е много трудно да бъде доказана.
Затова експертите съветват просто да бъдем особено внимателни и преди да се подадем на заплахи или обещания за големи награди или печалби да се уверим, че телефонното обаждане или имейла не са фалшиви.
Да не предоставяме сами лесен достъп на измамниците и да не се доверяваме на никой.
Добре е да проверим в сайта на НАП дали данните ни са изтекли в мрежата, да сменим паролите си и да не ги даваме на абсолютно никой.
И най-важното… да не намаляваме бдителността си, тъй като въоръжени с данните ни престъпниците могат да ни атакуват и след години.
