Само преди няколко месеца финансовите експерти у нас алармираха за евентуално повтаряне на кредитния колапс от 2008 година, който тогава бе представен като неизбежен процес по потапяне в поредната криза за страната, тоест финансова, като следствие от световната криза, стартирала в САЩ. Истината обаче е, че тази криза не е просто финансова, а предимно кредитна, тъй като тя стартира именно заради „лошите кредити“, които ние предпочитаме да наричаме „лошо раздадени кредити“. При всички случаи алармата не е нито случайно, нито нелогична. Тя не е и част то конспиративната теория за масово медийно дезинформиране на аудиторията, имайки предвид колко много малки фирмички за бързи кредити се появиха напоследък. А те предизвикват смут и съмнение, че кредитите отново ще стават лошо, че все повече институции ще раздават лошо кредитите си.
Единственият изход от тази ситуация е отговорното кредитиране. За отговорно кредитиране напоследък, между другото, се говори много, но смятаме, че на обикновения гражданин все още не му е изцяло и правилно разяснено какво точно стои зад това понятие. Ние, макар и да не сме отговорни и да носим задължението за това разяснение (знаете добре чие е задължението) обаче решихме да ви дадем точни насоки относно термина отговорно кредитиране. Ето какво трябва да научите и да запомните за това понятие.
Отговорно кредитиране е на първо място, способността и умението на кредитния служител – тоест работник на фирма кредитор, който отпуска кредити, без значение дали става въпрос за бързи, заем до заплата и т.н. - да отказва кредит. Отказът от кредит за повечето фирми днес звучи като отказ от печалба, но истината е, че ако кредитната институция не е наясно кога трябва да откаже да отпусне кредит, тя прави поредната малка крачка към същата онази криза, за която говорихме по-горе. В практиката се говори за задължително или поне добре премислено предварително отказване на кредит в следните случаи:
1. В случай на свръхзадълженост на потребителя: не само пред конкретната институция, а изобщо. Следователно, всеки кредитор трябва да направи справка за задълженията, висящите кредити и заеми на съответния клиент. Ако те са твърде много: и като брой, и като обща сума, кредит не трябва да се отпуска. Преценката се прави за всеки индивидуален случай.
2. Финансово нестабилните клиенти също трябва да получават отказ от кредит – дори тази финансова нестабилност да не се дължи на голям брой и размер на взети и висящи кредити. Например, висящ процес по несъстоятелност е признак за такава нестабилност.
3. Задължително трябва да се отказва кредит и на клиенти без доходи. Въпреки че много фирми за бързи кредити го правят, в повечето случаи това е крайно порочна практика.
4. Според експертите кредит трябва да се отказва на основание отговорно кредитиране и в случаите, когато има съмнение – дори и съвсем минимално – че клиентът не е наясно какво представлява кредитната услуга, за която подписва договор. Неразбирането може да се дължи и на неадекватност (без значение от медицинската и психологическа причина).
5. Не е редно да се отпуска кредит и ако планът за погасяването му е изготвен така, че месечните вноски да надхвърлят размера на месечния доход на клиента. Свръхзадълженост е вероятна в случая на около 95%.
6. Ако има каквото и да е съмнение, че клиентът тегли кредит под натиска на злонамерени хора или роднини (тоест, ако се обърнем към закона, тук става въпрос за заем при крайна необходимост), най-добре е кредитът отново да се откаже.
7. Последно, но не по важност, служителите на фирмите за кредити и банките са длъжни да откажат кредит и при положение, че имат съмнение в самоличността на потребителя.
Същевременно, когато говорим за отговорно кредитиране, не трябва да подценяваме и някои добри практики, които е редно да осмислят сегашните кредитни фирми. Ето част от тях:
1. Достигане на максимална информираност на клиента, което означава той изцяло да е наясно с последиците
